Глад
622
0
1
ГЛАД
Осъмнах бледолика, хладна –
потърсих си кивота,
но си останах гладна
за човещина в живота…
Да беше жега, да бе потоп
(макар и да не му е време),
а то – мизерен някакъв живот
и съвестта народна дреме…
Защо харесват таз помия?
Защо пълзи таз тежка сянка?
Навред е оргия и олелия,
а народната ни свяст – в дрямка…
Странно си кривят душите
(като духове – вампири същи);
хамелионски си кривят очите –
слуги на изверги могъщи…
Видях, че нямат упование,
че нямат нива, дом и род –
лишени от човешкото си достояние,
туй жалка е тълпа, а не народ…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
