Гласът на канарата
Със сърце от камък – аз съм канара.
Вашето безвремие рони планините.
Кой ме хвърли тука, никой не разбра.
Пълно безхаберие! Как ще му простите?
Чух ви, че ще викнете оня богатир –
Марко Кралевити дето се нарича.
Бил с железни мишци. Ех, че келепир!
Тук стотици трябват. На какво разчитате?
Като простотията пътя ви превзех.
Разболява хората страшна диагноза:
лакомѝя вирусна. С ярост я проклех!
Тя на вид красива е. Но бодлива роза.
Ниските пътечки не изкачват връх.
Стръмнините смели само го догонват.
За да стигнеш горе, пазиш своя дъх.
Щом целта превземеш, в края го отронвай.
Някой ме захвърли. Пътя спрях. Дотук!
Чакам лъвска сила мене да отмести.
Или да пробие със длето и чук
път през канарата. Но не става лесно.
© Мария Панайотова All rights reserved.
