Гласът на тревата
Всеки изгрев за Теб ми напомня,
всеки залез шепти ми без глас.
Всеки скален отломък оформя,
мисълта за разгърнат атлас.
Чувам вятърът как принуждава
всяка фибра за Теб да звъни.
От гласа Му гората снишава
рамене и смирено шуми.
А човекът пропуска отново
да погледне нагоре и да помълчи.
Да отвори очи и да види, че във Слово
и в творение Бог му шепти.
Ний трева сме, която изсъхва,
кратки сме - като лъх, като миг.
Всеки цвят пред дъха Му издъхва
пред гласа на Твореца велик.
Творение в рамки човешки
„закопчава” необятния Разум.
В гордостта си вменява Му „грешки”,
според земни представи и фрази.
Днес те моля, познай любовта Му
в строгостта на Бащата любящ.
Засниши се пред мощното рамо
застани истинен и скърбящ.
Полети със крилата на птица
в безкрайната Негова шир.
Превърни се във зрънце пшеница,
предвкуси от небесния мир.
© Мария All rights reserved.
