Елиза13
100 results
Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах, ...
  33 
Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...
  258 
Наблюдавали ли сте попаднало в стъклено предверие птиче? Мъничък затворник в прозрачен кафез. Виждали ли сте отчаяните му некоординирани опити да избяга от задушаващата и притискаща ситуация? Представете си как разтуптяното му сърчице бие учестено и как очите му неистово търсят изхода.
По някаква ст ...
  128 
Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна, ...
  82 
– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинели устни се изтръгна тежка въздишка. Леденият стон, излязъл от дробовете ѝ, приседна като буца в гърлото ми.
Пристъпих на ...
  153 
На вечерта тъжовната цигулка
във гарваново ехо песен сля.
Лъкът захлипа в пресекулки
изгубил блясъка си под дъжда.
Градът във капките се вглежда ...
  89 
Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...
  444 
Детски писък разряза нощта,
натроши се в парчетата хладни.
Незлобливо се плисна кръвта,
покосена в очи тишината пропадна.
Избор майчин под груба ръка ...
  87 
Мой Творецо, прашинка съм аз
ето ме, рисувай със мене.
По платно от съдби Твоя глас
избуява в песента ми зелена.
Клечица осветляваш в анфас, ...
  118 
Здравей татко,
колко хубаво е да те видя,
в тишината люлякова да ти благодаря.
Зад скрита в риза
умората намига, ...
  100 
Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...
  486 
Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...
  140 
Този сън се разчупи мигновено в душата,
разпиля се на малки островърхи мечти.
Стъкловидно красиво разряза тъгата,
зашумя във кръвта с люлякови вълни.
Този сън ме отведе към тихи полета, ...
  114 
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...
  1193  11 
Пише ръката Му тъжна история,
гравира Той разказ във всяко сърце.
Мигом разбърка се всяко условие,
до дъно потъна омастиленото перце.
Дай ни очи, за да виждаме повече ...
  126 
Прекрасно е, рано сутрин да излезеш навън, да вдишаш чист въздух. Дробовете ти да се изпълнят с усещане за свежест, наслада и свобода. Нежния допир на слънцето, с топлата си милувка да докосне лицето ти. В този момент любимият да хване ръката ти и да преоткриете красотата на новия ден. А когато вече ...
  259 
Видях я във безветрието на деня,
заровена в предверието на тревите.
Изгубила посока, празна, без душа,
ранена майка гледа към звездите.
Корава, ледна тишина застиска ...
  131 
Понякога отплавам с малка лодка
във шепота на нежни езера.
Под звуците рисувам си разходка
красива и далечна от брега.
Дочувам флейта как разхожда, ...
  171 
Вървя, съзирам тъмнина
ужасна, плътна и боляща.
Безредие, разруха, суета
тъга, разстелена кървяща.
Навред е изсушено в нищета ...
  189 
Снежинките танцуват във душата ми,
люлеят се в приказното бяло.
Посоката разчупва пелената им,
обръща наобратно видимото цяло.
Разрязва пулса им от нелогичност, ...
  142 
Твоят глас прекосява мъглата
и достига до мойто сърце.
Вдигам поглед над тишината,
вятър носи в дланта си перце.
Преминават над пропаст свирепа, ...
  141 
Всеки изгрев за Теб ми напомня,
всеки залез шепти ми без глас.
Всеки скален отломък оформя,
мисълта за разгърнат атлас.
Чувам вятърът как принуждава ...
  152 
Гледат във нищото празни очи,
болно сломени бавно изстиват.
Спомени дращят от сухи сълзи,
мисли прегърбени в гърлото спират.
Крачка напред и още една, ...
  175 
Заваля снежно бяла мелодия
милва със тонове, нежно вали.
Меки снежинки в синя симфония,
сипят красиви, зимни мечти.
Цялата снежност за Теб ми говори, ...
  159 
Посветено на Ани
Усмивката ти топла ми говори,
говори повече от всякакви слова.
Приятелството бисери изрови,
блестящи под очите на дъжда. ...
  159 
Небесна люлка, Господ спусна,
прегърна наранената душа.
Плач детски във нощта препусна,
донесе музика от вечността!
Роди се, най-очакваното бебе, ...
  258 
Усещам сянката на топлата Ти длан,
как мрачините в мен невидимо стопява
и виждам всеки идващ ураган
към Тебе, повече и повече ме приближава.
.... ...
  144 
Прошепна с ехо есента...
Полъх нежен се разнесе,
гмурна се под цветните листа.
Повдигна погледа им и понесе,
трептенето им над повърхността. ...
  154 
Злокобни сенки вият страшно,
надвиснали над малките лица.
Чернеят плашещо, зломрачно
„загрижени” за нашите деца.
Над чуждите гнезда те пеят ...
  122 
Разпуква се рубиненият изгрев,
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра, ...
  125 
Черупчица от орех заотплува,
във езеро синее тиха лодка.
Шумът на есен засънува,
безшумност в своята походка.
Сезоните оглеждат се в листата, ...
  156 
Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам, ...
  165 
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...
  154 
Научил Си ме да се наслаждавам
на всяка мисъл, идваща от Теб.
В облачните долини да разсъждавам,
да чакам в ноти бризът на море.
Звукът на есенното слънце, ...
  142 
Полека вдига ме дъха Ти,
от натежалата земя.
От дланите прахта отърси,
сърцето ми отново зашептя.
Отново думите Ти снежни, ...
  121 
Красива гледка Ти ми подари,
отдъхвам в нея сладко и дълбоко.
Милувка в тишината на води,
отпивам всеки миг издигащ ме високо.
Над острието на приседналите буци ...
  143 
Вземи ръката ми и моля Те, пиши,
защото няма сила от ридания.
Как искам да изплача всичките сълзи
водите ще отмият болки и страдания.
Мастилено душата ми разля, ...
  288 
Потекоха онези едри капки
по тихите стъкла в този ден.
И думите безгласно кратки
в следите на красив рефрен.
Приятелите, те незаменимо ...
  210 
Опитах се да стъпя в твоите крачки,
погледнах в пламналото ти сърце.
За миг листа пулсиращо се смачка
пленен от танца нежен на перце.
Погледнах те, възкликнах удивена, ...
  166 
От локвички разплискват се въпроси,
по тъжните трапчинки на деня.
Изправени нозе пред пропаст боси,
одрани в непристъпната земя.
Изминавали неизброими разстояния ...
  170 
Random works
: ??:??