Една въздишка те изпраща –
последната за мен... и няма вече.
Сега душата се разплаща
с обичам те, останало далече.
Тишината глуха, онемяла,
преседна в празната душа.
Стиска ме, без дъх последен
ми обещава – няма да е все така.
Е.И.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up