Jul 23, 2007, 9:25 AM

Глътка

  Poetry
798 0 7
Добре дошъл, вратата отвори
ела до мене, тихо приседни...

Във очите ми прекрасни
спри се, смело погледни
боязливо-мил, невероятен
разказваш ме за първи път...

Загадъчен и романтичен,
откровено смел, без капка свян,
таен, бурен, нетипичен,
страдан, мой и пожелан.

Отвратително-прекрасен,
дългоочаквано мечтан,
приказно-невероятен,
среднощно тайничко желан.

Мой ли ще останеш,
или за друга си предназначен,
в дълбините ми опасни
знам... че ще останеш с мен...

Спри се, смело погледни,
тайната не ще е дълга...
смирено-тих и търпелив
постепенно тебе ще погълне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Нежна All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!Наистина блестящо!
  • благодаря ... ( тук се усмихвам срамежливо , леко червенеейки )
    Май ми оказвате по-голямо внимание, отколкото заслужавам в действителност ...
  • За обичта няма възраст! В своята мечта да бъдете обичани, всички вие сте еднакви! Дори вече да знаете, че сте покорили нечие сърце - истинската жена иска още и още и още! Това е животът и това винаги ще ви прави ... прекрасни и желани! Радвам се да чета твоите стихове, Мила и Нежна!
  • Не разбрах въпроса ... Прочетох го, уплаших се да не ме обвинявате в плагиатство ... но е съвсем различно ... Какво всъщност искате да ме питате ? Ако е за възрастта - да .. на 34 съм. Независимо от това ,всеки може да е да изненадва с дълбочината на мисълта си, дори и на 16 , и същевременно да е съхранил детското у себе си, дори и на 34 .... Няма еднакви хора ...
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=60761

    Това е писано от 16 годишно момиче.

    "Отвратително-прекрасен,
    дългоочаквано мечтан,
    приказно-невероятен,
    среднощно тайничко желан."
    А това от 34 годишна жена?



Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...