Гняв II
Обзе ме гняв, първичен, див. Отново
преплете пръсти Дявола и щрак, готово.
Спокоен съм отвън, а вътре всичко ври,
душата ми, сърцето ми, умът и той кипи.
Утехата си тръгна сутринта самичка,
зави зад ъгъла и по алеята притича
навлечена в омачканите мръсни дрехи,
главата криеше под уличните стрехи.
Отивай си, не си ми нужна ти,
да ме отчайваш точно в тия дни.
Гневът ми бурен ми е пръв приятел
и както аз на него - той на мен създател.
Приключих. Изля се всичко отведнъж.
Затвориха се раните и рукна дъжд.
Отми последната ми капчица надежда,
гневът отвътре спря да ми нарежда.
Основният въпрос стои на дневен ред,
кога ли ще се срещнем пак със теб?
Във вените ми пак да ври олово,
приятелю, до следващият път отново.
© Joakim from the grave All rights reserved.
