Години
Години
...луди млади години!
Литнахте като сиви гълъби.
нар. песен
Държа бъдещето за ръчичка
и съм млада, силна, здрава,
а мама вкъщи е самичка,
гледа пътя, повлича прага.
После ниже ситни стъпки
покрай зеления бръшлян,
тихо в своя дом замръква,
в очите ѝ се утаява блян.
А аз огън трябва да запаля,
да стопля чужди и близки,
житото от плевели да браня,
за да има хляб за всички.
По стръмното все се качвах,
лесното обичаше да ми е враг,
понякога тайно си поплаквах
заради мой или чужди грях.
Мама под слънцето я няма,
в звездния си дом пристъпя,
душата ми - градина разпиляна
поглежда със надежда пътя.
© Вяра Николова All rights reserved.
