ВяраНиколова (Вяра Николова)
44 38
24.11.2020 г., 20:21 ч.

Години 

  Поезия
290 1 2

Години

 

        ...луди млади години!

           Литнахте като сиви гълъби.

                         нар. песен

 

Държа бъдещето за ръчичка

и съм млада, силна, здрава,

а мама вкъщи е самичка,

гледа пътя, повлича прага.

После ниже ситни стъпки

покрай зеления бръшлян,

тихо в своя дом замръква,

в очите ѝ се утаява блян.

А аз огън трябва да запаля,

да стопля чужди и близки,

житото от плевели да браня,

за да има хляб за всички.

По стръмното все се качвах,

лесното обичаше да ми е враг,

понякога тайно си поплаквах

заради мой или чужди грях.

Мама под слънцето я няма,

в звездния си дом пристъпя,

душата ми - градина разпиляна

поглежда със надежда пътя.

© Вяра Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??