Годините...
Натежават годините -
като тежки грозда
по лозницата.
Със големи и тъжни очи
все посрещат утрото
(а по залез - слънцето
ще изпратят!).
Малки сребърни бръчици
все по-често
пробягват по скулите...
Натежават...
Кехлибарени зърна
от броеница са,
с неизменното име -
живот.
Ех, животът ли?!
Жилава лозова пръчка...
И налага ни здраво
(а търсеше уж светлината
на слънцето).
А пораснаха вече децата.
Големи са.
Утре ще тръгнат -
все по свои си пътища.
А тежките гроздове
ще се превърнат
във вино от сълзи и
... пръст.
(Там, откъдето са
тръгнали.)
Някога...
© Нели All rights reserved.
