Oct 13, 2011, 2:26 PM

Голата страна на любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 19

 

Глупачка ли съм, или съм пияна,

щом в гърлото ми дращи, а се смея,

с любов да плащам всякоя измама,

Венера да съм сред Касиопея.

Седни сега до мен да ти разкажа

за голата страна на любовта ми,

за рифовете, скрити там под нея,

и стряхата, запалена от лани.

За питата, поръсена с отрова,

за глътката пелин и сладостта ù,

надеждите прогонени на входа,

а вярата ми... вълците я яли.

За жълтите поля и гордостта им,

за залезите тъжни край морето,

за сините мечти и пепелта им,

за злобата и авторикошета.

Глупачка ли съм, или съм пияна,

та в гърлото горчивото сладнее,

щом влюбена съм - вярна да остана,

дори и любовта да си играе.

 

Глупачка съм. Глупачка ще си ида

от този свят след дни или години.

Щом слънцето в очите спря да свети,

какво че грее цялата вселена...!?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на останалите!

    Хубаво е да си луд от любов, лошо е когато се правиш на такъв!
  • надеждите прогонени на входа,

    Много ми хареса! Понякога това си е и истинското лице на любовта!
  • "щом влюбена съм - вярна да остана,
    дори и любовта да си играе."
    Точно това си е любов!
    Много станахме глупачките, но нали Слънцето пак се завръща, и тогава блести в очите ни!
    Поздрав, Ани!
  • Невероятна изповед!
    Хареса ми, Анета!
  • Чудесен финал!
    Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...