Глупачка ли съм, или съм пияна,
щом в гърлото ми дращи, а се смея,
с любов да плащам всякоя измама,
Венера да съм сред Касиопея.
Седни сега до мен да ти разкажа
за голата страна на любовта ми,
за рифовете, скрити там под нея,
и стряхата, запалена от лани.
За питата, поръсена с отрова,
за глътката пелин и сладостта ù,
надеждите прогонени на входа,
а вярата ми... вълците я яли.
За жълтите поля и гордостта им,
за залезите тъжни край морето,
за сините мечти и пепелта им,
за злобата и авторикошета.
Глупачка ли съм, или съм пияна,
та в гърлото горчивото сладнее,
щом влюбена съм - вярна да остана,
дори и любовта да си играе.
Глупачка съм. Глупачка ще си ида
от този свят след дни или години.
Щом слънцето в очите спря да свети,
какво че грее цялата вселена...!?
© Анета All rights reserved.
Хубаво е да си луд от любов, лошо е когато се правиш на такъв!