Dec 14, 2004, 9:30 AM

Голгота

  Poetry
1.3K 0 1
Ликът ти тъжен пак пред мен изниква.
Изгаря ме от страст опиянен.
Повикват ме очите ти - реликва.
Събличат и разголват вътре в мен.
Валят сълзите тихо и се стичат.
Аз тръпна жадно в болка, самота.
Шуми душата, молещо изрича:
Мираж да си, ти пак ела.
Изпивай ме до костите от слабост.
Махни от нас преградите на суета.
На пук на хорска черна завист.
Откривай ме като света.
Голгота ми стани накрая.
Обичай ме, превръщай ме в пожар.
Ти Ад бъди, а може Рая
или пък моя господар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...