Ликът ти тъжен пак пред мен изниква.
Изгаря ме от страст опиянен.
Повикват ме очите ти - реликва.
Събличат и разголват вътре в мен.
Валят сълзите тихо и се стичат.
Аз тръпна жадно в болка, самота.
Шуми душата, молещо изрича:
Мираж да си, ти пак ела.
Изпивай ме до костите от слабост.
Махни от нас преградите на суета.
На пук на хорска черна завист.
Откривай ме като света. ...