Голгота
Ликът ти тъжен пак пред мен изниква.
Изгаря ме от страст опиянен.
Повикват ме очите ти - реликва.
Събличат и разголват вътре в мен.
Валят сълзите тихо и се стичат.
Аз тръпна жадно в болка, самота.
Шуми душата, молещо изрича:
Мираж да си, ти пак ела.
Изпивай ме до костите от слабост.
Махни от нас преградите на суета.
На пук на хорска черна завист.
Откривай ме като света.
Голгота ми стани накрая.
Обичай ме, превръщай ме в пожар.
Ти Ад бъди, а може Рая
или пък моя господар.
Изгаря ме от страст опиянен.
Повикват ме очите ти - реликва.
Събличат и разголват вътре в мен.
Валят сълзите тихо и се стичат.
Аз тръпна жадно в болка, самота.
Шуми душата, молещо изрича:
Мираж да си, ти пак ела.
Изпивай ме до костите от слабост.
Махни от нас преградите на суета.
На пук на хорска черна завист.
Откривай ме като света.
Голгота ми стани накрая.
Обичай ме, превръщай ме в пожар.
Ти Ад бъди, а може Рая
или пък моя господар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Всички права запазени
