Голота... и две сърца
в рамката на стая бяла,
и нощна тъмнина...
по телата се разляла.
Тишина и есенна балада...
обич, носеща се с песента,
тлееща в животворна клада,
съблекла до последно гордостта.
Утро... чисто, не греховно...
вплели се като в полето макове сами,
в стаята, от слънцето огряна,
в едно живеят две души.
© Ивелина Паунова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
