Nov 17, 2009, 8:28 PM

Голота...

  Poetry
1.5K 0 2

Голота... и две сърца

в рамката на стая бяла,

и нощна тъмнина...

по телата се разляла.

Тишина и есенна балада...

обич, носеща се с песента,

тлееща в животворна клада,

съблекла до последно гордостта.

Утро... чисто, не греховно...

вплели се като в полето макове сами,

в стаята, от слънцето огряна,

в едно живеят две души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Паунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...