Гората и любовта
Покрита в снежно одеало
над този приказен Велбъжд
гората се събуди в бяло,
до вчера къпана от дъжд.
И любовта ни, тъй прекрасна,
е като снежните мечти –
ту засиява като пряспа,
ту като в пролет се топи.
Започва тя да закърнява
щом буря в клони засвисти.
Разгонват дяволска поява
ангелогласите светци.
И трябва дълго да се луташ
из тези призрачни гори
да се намериш пак във скута
на любовта си призори.
Затуй недей навън замръква,
не е гората твой покров.
Виж! – вкъщи щастието хвърка –
хвани и дръж го! – и си нов.
© Иван Христов All rights reserved.
