Feb 24, 2007, 5:12 PM

Гордост

Poetry

733 0 4

Плача! - за какво? - не знам,
сърцето ми се къса -
за какво? - не знам.

Сутрин усещам празнота,
липсва ми нещо,
но какво?

Вървя и блуждая. Къде! - не знам.
Вечер не мога да заспя,
замислена стоя.

Липсва ми топлина -
това, което ти ми даваше до сега.
Раздялата не мога да приема.

Върни се - крещи сърцето ми,
но ме спира гордостта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dally (Цвета Лазарова)

това ме трогна. даваи све така с дигната глава мила

2007-02-24T21:56:45+02:00
Master_and_Servant (Натали)

само една

2007-02-24T21:27:33+02:00
Поетът (Дачо)

За гордостта - похвала! В стиха обаче има какво да се дооправя.

2007-02-24T20:11:48+02:00
Stunche (Стоянка Маринова)

Страхотно е!Продалжавай се така. Поздрав

2007-02-24T17:37:58+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0