Горещ вятър посред зима
Горещ вятър посред зима
Ми се хапва, ми се пийва
всеки ден и всяка нощ,
но животът си отива
като вече невалиден
стар, ръждясал, а преди излъскан грош…
Нижеха ме като огърлица
все над сочни свежи плодове
най-различни хубавици,
а сега от благоприличие
ме не слагат в скрина си поне…
А и те не са в голямо обръщение,
преживяна, вече евтина валута.
Ех, съдба, защо сме толкоз тленни,
пък си вярвахме, че сме родени
във вечност да се лутаме?...
Пиесата пришпорва своя неизбежен край…
Много ми се искаше да е щастлив,
но керванът крачи, кучетата лаят,
а мене май върху камилите ме няма…
А, ти, къде си мила моя, ти?
© Ангел Веселинов All rights reserved.
