Езици огнено-червени ме прегръщат,

приемат ме във вулканичния си дом.

Горя! А страстите ми се превръщат

в стихия – без душа, без стон.

Вървя и в този ад до безкрая

пристъпвам по жарта нажежена.

Не чувствам ни болка, нехая

за душата ми, от огън смутена.

Горя! А копнежите силни

заливат кат лавина от лава

мечти, мисли и сънища бурни,

сърце ми от стъкло се стопява.

Разкъсвам се на клада от чувства,

бушува във мене стихия.

Кристалният свят се пропуква,

прераждам се в сянка на  Фурия!