Езици огнено-червени ме прегръщат,
приемат ме във вулканичния си дом.
Горя! А страстите ми се превръщат
в стихия – без душа, без стон.
Вървя и в този ад до безкрая
пристъпвам по жарта нажежена.
Не чувствам ни болка, нехая
за душата ми, от огън смутена.
Горя! А копнежите силни
заливат кат лавина от лава
мечти, мисли и сънища бурни,
сърце ми от стъкло се стопява. ...