Господи!
Господи, как ли да говоря?
С мимика, език ли, жест...
Какво за теб да сторя,
с мисъл, чувство, взор горещ?
Познах те! Суета небесна,
лъжа във тъмното родена;
змия словесна – мъртъв кръст.
В зори от брак сродена
със страх и подлост – жива пръст.
А как, на тебе да разкажа?
Сред дим и свещи – мним уют.
Под свода празен, до витража
задъхвам се – духовен шут.
Кръвта езическа, всевластна
гризе ме тихо, глуха.
В икони чезне мисъл ясна,
замира вярата в разтуха.
Игра на сенки? Тя угасна...
И как, кажи ми, да те моля!
Дивак навъсен, весел шут,
оставил чаша с чужда воля,
все тъй засявам смут.
Ръка подай ми, братко, Боже!
Седни, накратко чуй ме!
Смъртта... та мислех, ако може...
И станах. Не ми бе сладко...
лятото 1999г.
© Димитър Ганчев All rights reserved.