Господи, моля те!
Лятото голо видях на скалите,
огледа се и е хвърли в морето.
Tо навярно усети искрите
и нежния трепет в сърцето ми.
Или топлия полъх на бриза,
разпилял пясъка като злато
като палаво малко момче
босоного и с бяла риза.
Не. Момчето до мене си ти -
побеляло, с очи абаносови,
черни въглени с пламък изгарящи
оживял си от мойте мечти.
И чувствам се странно
омагьосана, луда и дива,
с разтуптяно сърце,
и нежна и несломима
Господи, моля те! -
остави го до мен
с него мога да съм щастлива.
© Роси Лита All rights reserved.
