MRG (Маргало)
13 5
Nov 18, 2012, 9:20 PM

Гостенка 

  Poetry » Love
708 0 4



Бреговете отмиха всеки спомен за теб,
над вълните приседна мъглата.
Есента се пробуди, вятър духна студен,
разсъблече до голо земята.
Самотата прокрадна се из зад всички ъгли, 
пропълзя между улици, сгради.
Изненада ме в гръб и попита: "И ти?",
после тъжно цигара запали.
Седнах точно пред нея и очи във очи
исках нещичко мило да кажа.

Самотата ме стрелна и простена: "Мълчи!"
В този миг се разплака паважа.
В този миг осъзнах, че със нея сме две
и не бива да бъда нещастна,
ще делим по цигара, ще направя кафе.
Самота аз съм тук, няма страшно!





© Маргало All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще си взема бележка, благодаря!
  • Не бързай да публикуваш, преди да изпипаш! Това е за формата... А иначе,... имаш оригинални находки.

    В този миг осъзнах, че със нея сме две
    и не бива да бъда нещастна,
    ще делим по цигара, ще направя кафе.
    Самота аз съм тук, няма страшно!

    ТОВА ОПРЕДЕЛЕНО МИ ХАРЕСВА! Само трябва да оправиш пунктоацията...
  • Благодаря! От сърце!
  • Седнах точно пред нея и очи във очи
    исках нещичко мило да кажа.
    Самотата ме стрелна и простена: "Мълчи!"
    В този миг се разплака паважа.
    Много силно и образно! Поздрав!
Random works
: ??:??