Гостенка
Бреговете отмиха всеки спомен за теб,
над вълните приседна мъглата.
Есента се пробуди, вятър духна студен,
разсъблече до голо земята.
Самотата прокрадна се из зад всички ъгли,
пропълзя между улици, сгради.
Изненада ме в гръб и попита: "И ти?",
после тъжно цигара запали.
Седнах точно пред нея и очи във очи
исках нещичко мило да кажа.
В този миг се разплака паважа.
В този миг осъзнах, че със нея сме две
и не бива да бъда нещастна,
ще делим по цигара, ще направя кафе.
Самота аз съм тук, няма страшно!
© Маргало All rights reserved.
