Градина на живота (Ангел - 2)
Над гората се бе спуснала нощта,
а аз бродех сам из пустошта.
Случката отново се повтори,
сърцето ми започна да се бори.
Внезапно светлина ме озари,
топлина и спокойствие ми дари.
Ангел небесен не стоеше пред мен,
но от гледката душата ми остана в плен.
Бях пред порта, искряща от злато,
а мястото беше много чудновато.
На портата изваяна бе малка табела -
"Градина на живота" пишеше на нея.
Намирах се в чудна градина
и болката постепенно изстина.
В нея имаше цветя прекрасни,
изгониха мислите ужасни.
Сред всички тези красиви цветя
лястовица бяла тихо прелетя.
Последвах я аз и тя ме отведе,
при най-омайното и чудно цвете.
Роза червена, увита с бръшлян,
която изпълва мечтания блян.
Изящно цвете бе това -
цветето на любовта.
© Марин Маринов All rights reserved.
