Здравейте на всички.

Открих този сайт и бих искала да представя пред вас някои неща, които съм написала.

Като начало ще започна с нещо, което последно написах.

Надявам се да ви хареса.

Благодаря!

ГРЕША ЛИ...

Когато се огледам край мен,

винаги виждам тъга.

Защо, щом като във всеки мой ден

протягам на някой ръка.

Греша ли, аз не зная,

а и не искам да знам.

Аз трябва да стигна до края.

Аз трябва да съм там.

Надеждата, казват, последна умира.

Надежда ли – какво е това?

Светът е студен, не искам да спирам.

Няма надежда – това е само мисъл една.

Намирам път във безкрая,

но не намирам разбиране аз.

Няма ли кой да ми каже накрая,

че не мога да съм друга и за час.

Безлюдно е, когато се скитам,

безлюдно е, когато сама си вървя,

но няма кого да запитам

права ли съм или пък греша.

Греша ли, аз не зная,

а и не искам да знам.

Аз трябва да стигна до края.

Аз трябва да съм там.