Jul 30, 2007, 10:40 AM

Грешка

Poetry

634 0 1

Грешка, породена от грешка.
Омраза, появила се след обичта.
Чувства, раздиращи ме до болка.
Душа, изпълнена с тъга.
Как искам да избягам в мрака
и да остана мъничко сама.
Как искам да извикам, че не мога,
но не, аз още се държа.
Настана нощ, а дявол хвана ми ръката
и каза "Тръгвай с мен".
А аз отвърнах му сломена
"Почакай. Дай ми още ден"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beytula_bubu (Бен Ар)

НИКОГА НЕТРЪГВАЙ СЛЕД МРАКА, ЗАщОТО В ТЕБ ИМА СВЕТЛИНА....

2008-03-14T22:14:57+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0