В прегръдките ти искам аз да бъда,
смутено да потрепвам пак
и думите ти нежни аз да слушам,
а не прохлада, страшен мрак.
В живота светъл грешки има.
Човек не е човек без тях,
но моля те едно: Прости ми!
Не ще извършиш грях!
Годините минават бързо,
а тази грешка ми тежи.
Останала е част от тебе.
Завинаги тя в мене ще гори.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
