В прегръдките ти искам аз да бъда,
смутено да потрепвам пак
и думите ти нежни аз да слушам,
а не прохлада, страшен мрак.
В живота светъл грешки има.
Човек не е човек без тях,
но моля те едно: Прости ми!
Не ще извършиш грях!
Годините минават бързо,
а тази грешка ми тежи.
Останала е част от тебе.
Завинаги тя в мене ще гори.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.