Apr 2, 2012, 11:19 AM

Грешка на природата

  Poetry
544 0 1

 

Грешка на природата

 

 

Все му пречеха с нещо децата
и си лягаха рано по здрач,
най-виновната беше жената,
тя го дразнеше с жалния плач.
Не погалил, спестил си усмивки,
крив, готов да им вдигне ръка,
беше строг и строяваше всички,
във дома му цареше тъга.
Но се случи – в една късна вечер,
от дома им, превърнат в затвор,
те избягаха само по чехли,
да подирят место за подслон.
Не очакваше той свободата,
но прегърнал я с двете ръце,
не потърси с години децата
и живя, сякаш утре ще мре.
Все по-рядко, от нещо се сепнал,
си припомняше – аз съм баща,
но са с майка си, неин проблем са,
да се справя, щом вири глава.
И видя ги след много години,
бе несигурен и пролича -
бяха спретнати, весели, живи,
нещо смънка, жена му мълча.
Постоя истукан, като вързан,
не на място май беше сред тях,
пет-шест думи и тръгнаха бързо,
отдалеч сякаш чуваше смях...
Бурно минаха млади години,
днес е болен, челото гори,
чака някой случайно да мине,
да му хвърли в краката пари.
Остарял е, самотен и пие,
все говори, че има жена
и се случва от мъка да вие,
но че сам е, той няма вина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги има възмездие. Особено за безотговорността. Затрогващо и смислено! Поздрави, Мирослава!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....