Грешната любов
Късно ли ще е за двама,
свикнали със болка свята?
Всичко ли е в този свят измама -
те ще се разминат като непознати...
Явно няма вече време
или то е изпреварило годините.
Миговете - щастие днес са само бреме,
а дори не мисят Те за идните.
Ала така е в любовта.
Или поне в измамната - не зная.
Но кой би обвинил я във лъжа,
кой е този, дето се разкая?!
Кой Райски порти разтрепери
и внесе само смут,
задето във небето погледа си впери,
забравил и за вятъра в сърцето - студ...
Искаше причина да намери,
да потърси днес желано изкупление.
И ръцете си широко да разпери,
отворен за света той да намери свойто извинение.
За грешната любов не ще да има прошка,
а само спомени горчиви, тежки.
Тя на яката висне като стара брошка,
напомняща за многото ни грешки...
Не обвинявай само себе си обаче.
Кажи: "Човещина, съдба било е ."
Заблуждавай се в света си мрачен
и не чуди се ти любов какво е!
© Петя Боянова All rights reserved.
продължавай все така Петя!Поздрави и преградки!
