Nov 26, 2009, 11:48 AM

Грешница 

  Poetry » Love
1120 0 3

Грешница

 

Човек не винаги избира

пътя си, съдбата, любовта.

Сърцето разума не слуша

и точно тебе то избра.

 

Защо накара ме да страдам

с твоята любов-игра?

Защо накара ме да плача

и с мен така се подигра?

 

За любовта са нужни двама,

но с теб бях винаги сама.

А колко обич разпиляна

ти даде моята душа!?

 

И колко думи неизречени

погребахме под пепелта...

Сами да бъдем сме обречени,

щом в плен държи те гордостта.

 

Обидите ти аз преглъщах,

за да запазя любовта,

но времето покри със прах

и този мой единствен грях...

 

Но може ли да каже някой,

че грешница е любовта,

защото, ако туй е вярно -

най-грешната съм аз в света!

© АнеблА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??