Грешница
Грешница
Човек не винаги избира
пътя си, съдбата, любовта.
Сърцето разума не слуша
и точно тебе то избра.
Защо накара ме да страдам
с твоята любов-игра?
Защо накара ме да плача
и с мен така се подигра?
За любовта са нужни двама,
но с теб бях винаги сама.
А колко обич разпиляна
ти даде моята душа!?
И колко думи неизречени
погребахме под пепелта...
Сами да бъдем сме обречени,
щом в плен държи те гордостта.
Обидите ти аз преглъщах,
за да запазя любовта,
но времето покри със прах
и този мой единствен грях...
Но може ли да каже някой,
че грешница е любовта,
защото, ако туй е вярно -
най-грешната съм аз в света!
© АнеблА All rights reserved.
