Apr 7, 2009, 12:41 PM

Гроб

Poetry » Other

1.2K 0 18

Сънят всяка нощ ме понася
по алеята прашна и тясна,
към спирката твоя последна,
където душата ти още витае,
в очите ми толкова ярка и ясна...

Докосвам с ръка студения камък,
а той е тъй мълчалив, неприветлив!
Дарявам сълза на черната пръст,
но... от сълзите има ли смисъл?
Да възродя не мога твоя пламък...

Нима това наистина е сън?...
„Та ти никога не си заспивал!
Реалност е това, а не измама!” –
болката надига глас във мен...
Реалност, да... и теб те няма.

След теб животът порази ме...
Сега съм мъртва бездушна обвивка...
На гроба ти сякаш гравирано е
и моето собствено име...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Александър, ще ти призная, на мен по-скоро ми е непознат! Та аз за този свят не знам много, та камо ли за "ОНЯ"! Приятни мисли, приятни сънища и още по-приятна деиствителност ти желая!

2010-04-15T17:49:47+03:00
boxitiger (Димитър Иванов)

Един затвор от спомени...

2009-10-19T22:03:10+03:00
sorris0 (Сюзън Смърт)

"На гроба ти сякаш гравирано е и моето собствено име..."
Невероятен си! Завладя ме!

2009-10-15T21:08:47+03:00
FreakOnALeash (Гери)

Студено... Тъжно... Познато... Пишеш добре!

2009-07-30T21:20:13+03:00
Desert_rose (Александра Василева)

Официално съм ти фенка , пишеш невероятно! С такава сила описваш чувствата, че и най - горемия непокист би се трогнал. Поздравявам те, продължавай да радваш читателите и се гордей със себе си!

2009-07-07T22:20:29+03:00