Самотен гроб на хълма се белее

До него вековен дъб старее

Слънце тук рядко проблясва

Само животът плахо угасва

Черен гарван каца на клона

Грачи сякаш изрича прокоба

Краят на бъдещето като че ли вещае

Сякаш се опитва смъртта да омае

Слушам песента му във захлас

Даже останал съм без глас

От бутилка с вино отпивам

Малко и върху гроба поливам

Усещам таз' птица да ме зове

Иска нанякъде да ме отведе

Казва ми да забравя своя страх

Така или иначе сме само прах

Тъжен съм докато пия на този гроб

Животът ме превърна в свой роб

Тъй че вдигам тост към небесата

И мен ще ме застигне вселенската отплата

Дано когато дойде моят ден

Да се отърся от своя плен

Сигурно смъртта ще ме освободи

Щом животът само ме тъжи