Самотен гроб на хълма се белее
До него вековен дъб старее
Слънце тук рядко проблясва
Само животът плахо угасва
Черен гарван каца на клона
Грачи сякаш изрича прокоба
Краят на бъдещето като че ли вещае
Сякаш се опитва смъртта да омае
Слушам песента му във захлас
Даже останал съм без глас
От бутилка с вино отпивам
Малко и върху гроба поливам ...