За спокойните дни
има други избрани -
свойте дни буреносни
с благодарност живея.
Щом боли, щом ме плюят,
щом нанасят ми рани -
значи все още светя,
вместо плахо да тлея.
Значи все още смея
избор свой да направя,
без да търся отплата,
укор или награда.
Значи все още мога
и „греха" да забравя,
че във стара обвивка
ври душата ми млада.
© Мартина Димова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Весели празници!