Вятърът тихо нашепва в листата
приказка тъжна, жестока дори.
Страда без думи, безмълвно луната,
бледи, нещастни са всички звезди.
Някога, някъде, много далече
в царство чудато девойка една
криеше в себе си грях неизречен,
грях първороден, дете на страстта.
Беше престъпила дадена клетва,
беше обърнала гръб на честта.
Тръгна да скита, от всички проклета,
странница блудна, самотна в нощта. ...