Jun 5, 2007, 9:16 AM

гръб 

  Poetry
441 0 3

Мастилото на мрака свърши
и тази нощ небето е прозрачно.
Очи - стъкла изплакват тихо къщите,
във сенките ни голи се вторачват.
Стопи се в чернотата на паважа
неуловен от чувствата мига
и толкова неща - недоизказани
се втурнаха да връщат обичта.
На стъпките ми уморени писъкът
се сля с брътвежа вятърен за дъжд
и сякаш спомен е, че сме се искали...
И ти си само
ГРЪБ.

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви за хубавите думи...Всъщност дмятам,че всеки един от нас все някога се превръща в пръб,и това не винаги е лошо...зависи от гледната точка.Поздрави!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Смятам,че си страхотна.Силни думи!
  • Красиво и тъжно. Много ми хареса.
Random works
: ??:??