гръб
Мастилото на мрака свърши
и тази нощ небето е прозрачно.
Очи - стъкла изплакват тихо къщите,
във сенките ни голи се вторачват.
Стопи се в чернотата на паважа
неуловен от чувствата мига
и толкова неща - недоизказани
се втурнаха да връщат обичта.
На стъпките ми уморени писъкът
се сля с брътвежа вятърен за дъжд
и сякаш спомен е, че сме се искали...
И ти си само
ГРЪБ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Добрева Все права защищены
