Гълъбът на моята тераса
Гълъбът на моята тераса
На моята тераса слънчева
прилегна гълъб. И умря.
Смълчана гледах и не знаех –
изпитвам страх или вина.
А птицата лежеше кротко
до глинена саксия със цветя,
умираше и слънцето в окото ú,
залязваше завинаги деня.
Стоях и мислех за чертата,
която ще прекрачим някой ден,
ще ни поеме мракът или светлината
ще ни накара да се спрем.
Ще ни запомни ли реката бистра
или Балканът, този верен страж?
Децата ни какво ще мислят,
любимите ще плачат ли за нас?
Почувствах се самотна на терасата
от смисъла на земния ни път.
В краката ми издъхна птицата,
остана в мен единствено мигът.
© Петя Стефанова All rights reserved.
