Хаджи Митьо-Тира.
С дълбоко уважение към творбата Хаджи Димитър!
Всяка прилика с това велико произведение е случайна и не е злонамерена....
Хаджи Митьо -Тира.
Завърна се Митьо - Тира,
с ремаркето пълно от Измира.
И щом стъпи на земята,
се насочи право в механата.
Не мина и час и половина
оформи се следната картина...
Жив е той, все още жив е,
там на бара в механата.
На една страна захвърлил чушка,
на друга чаша на две строшена.
Очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат вино червено...
И дългокрачки с нови премени,
тихо присядат до него засмени.
Една петно на дрехата му бърше,
друга в джоба му бърка смирено,
трета го в уста целуне бърже,
а той я фиксира с очи зачервени.
Кажи ми сестро къде ми е портфейла
къде ми е и ключа от колата?
Кажи и се измитай да не побеснея!
Не ми трябваш тука в механата.
И плеснат с ръце и се прегърнат
и бягат, колко ги държат краката...
Крепи се юнака, свещите догарят,
поръчва пиене, поръчва мезе...
Келнерът попива ризата заляна,
а бурето с вино тече ли тече...
Сред нощ е сега, пей цигуларю
тъжните песни... замълчи сърце...
Тоз, който падне от стола на бара,
той не умира, него жалеят,
келнери, танцьорки, приятели стари...
И певици "Чалга" на ухо му пеят.....
© Пепа Деличева All rights reserved.
