С дълбоко уважение към творбата Хаджи Димитър!

Всяка прилика с това велико произведение е случайна и не е злонамерена....

Хаджи Митьо -Тира.

Завърна се Митьо - Тира,

с ремаркето пълно от Измира.

И щом стъпи на земята,

се насочи право в механата.

Не мина и час и половина

оформи се следната картина...

Жив е той, все още жив е,

там на бара в механата.

На една страна захвърлил чушка,

на друга чаша на две строшена.

Очи тъмнеят, глава се люшка,

уста проклинат вино червено...

И дългокрачки с нови премени,

тихо присядат до него засмени.

Една петно на дрехата му бърше,

друга в джоба му бърка смирено,

трета го в уста целуне бърже,

а той я фиксира с очи зачервени.

Кажи ми сестро къде ми е портфейла

къде ми е и ключа от колата?

Кажи и се измитай да не побеснея!

Не ми трябваш тука в механата.

И плеснат с ръце и се прегърнат

и бягат, колко ги държат краката...

Крепи се юнака, свещите догарят,

поръчва пиене, поръчва мезе...

Келнерът попива ризата заляна,

а бурето с вино тече ли тече...

Сред нощ е сега, пей цигуларю

тъжните песни... замълчи сърце...

Тоз, който падне от стола на бара,

той не умира, него жалеят,

келнери, танцьорки, приятели стари...

И певици "Чалга" на ухо му пеят.....