Хайде... !
Ставай, момиче и тръгвай напред!
Няма последни и първи.
Има там някакъв, бо́жи си ред.
Няма кусу́р да му търсим.
Колко ли път извървяхме, а друг –
има ли, как да позная?!
Стига си мислила, давай напук,
то ще се види накрая.
Хайде...!
Животът се случвал сега...
ако ти идва нагорно,
пийни си радост, чупни́ си дъга...
Лесно ли?
Не е – безспорно!
Всяка секунда е червейче в плод,
ето, стрелката изтрака.
Твойто сърце – издръжлив ветроход,
вятъра даже не чака.
... Хайде, Той знае, че ти си на ти́
с женската твърдост и лудост
и те очаква днес пак да летиш,
влюбена в думата „трудно“.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Зигфи, Генек - премерен е риска да се наднича тук 
