Хайде, признай си
вдъхновено от
http://vbox7.com/play:f6c97bea
Ако си много сам и са самотни дните ти,
ако залипсвам ти просто от тъжното,
пусни си тази музика в нощите,
може би ще се срещнем във сънищата.
Колко "защо" ми намигат зад ъгъла скрито,
а отляво болките с върли бури пристъпват.
Във дланта си съм стиснала тъжното -
сиви гълъби, които не искат да литнат.
Защото обичам на две разделихме
и превърнахме в пепел красивата роза.
А колко истински някога се обичахме
без фалш и излишната поза!
Сто "защо" са покълнали с корени в мене
и със бурени препъват нозете.
Ако можеш, кажи ми, какво е "Обичане"?
Мога да кажа какво е да останеш без нищо.
Как окапват листа на надежди в сърцето,
как се будя без порив и зов.
Колко беззвездни са всичките нощи,
щом я няма магьосницата - "Любов".
Хайде, признай си, можеш ли роза
да отгледаш във свойте гърди?
Без въпроси с нозете си боси
да преминеш жарава - болящи следи.
За да разпъпи небе ù е нужно -
огледало за всичките нейни мечти.
Можеш ли да ù разтвориш небето
със две длани, за да разцъфти...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
