Хайдушка елегия

ХАЙДУШКА ЕЛЕГИЯ

... из мъглясали дерета, през ошмулени гори

сякаш че хайдушка чета вятърът събра в зори,

и от тоя лют войвода чак Балканът пропищя –

но по навик стар народа скри се в топлите къщя,

наденицата загриза, сетне пийна шардоне,

пя пред своя телевизор „Пролет пукна, ние не!”,

както в старичката смешка, спа – отвил в студа пети –

ден за проба, два за грешка – тъй животецът лети,

в този наш нелеп театър брат от брата смуче кръв...

Всичко е мъгла и вятър – и войводите са блъф.