Mar 3, 2011, 12:50 PM

Хайдушка вендета

  Poetry
632 0 0

Хайдушка вендета
------------------

Точка. Раних Сюлейман.
Точка. Раних Бейтулата.
Чертичка. Убих и Хасан.
Точка. Обрах и хазната.

 

Малко думи на дървен приклад.
На кремъклийка ръждясала, стара.
Описал човекът като в доклад
тази неистова своя омраза.

 

Мисъл ми мина: този е звяр.
Как е събирал толкова злоба?
Как Бог търпял е нищожната твар,
нещастни направила толкова хора.

 

Обърнах приклада. Останах смутен.
Точка. Сюлейман изнасили жената.
Чертичка. Вече бях поразен.
Хасан ми утепа децата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...