Хамлет пак се че́ше
Крилете ми дали ще пуснат корен
в незримото й някъде напред?
Разчоплям темата, въпросът – спорен,
добре ли бях или не съм наред?!
Нагазих бла́тото любовно, много!
От нерви не издържам – на късмет!
Написа „Чакам те!“ ох, слава богу,
„О, слабост...!“* името ти е съклет!
Звънецът все не бие и не бие...
Усмивките защо държи си в лед?
За нейната усмивка аз убивам!
Купувам за едничка вертолет!
Офелия... дали е само с мене...?
... Ще отлетим до замък „Елсинор“!
С прикрита бомба аз съм на колене,
не съм тренирал още за сапьор!
И всичките сърца в емотикони
не ва́жат пред горещата ми страст,
за две усмивки чакам в телефона...
- Госпожо, свърши вече този час!
... Започне ли пак Хамлет да се че́ше,
където го сърби и не сърби,
молба до Шекспир пращам, да ми пише,
с една усмивка „нот“ или „ту би“?!
*„О, слабост, твоето име е жена!“ Уилям Шекспир
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Благодаря ви от сърце!
