Jun 27, 2007, 9:57 PM

хаос

  Poetry
1K 0 4
                  
                                 
                                          ХАОС
 
                        Събориха се всичките ми кули.
                        Въздушни, истински, реални.
                        Събра се купчина от скрупули
                        пред моите желания огромни.

                        До мене седна самотата,
                        затвори всичките врати,
                        като мъгла се спусна тишината,
                        очите ми се пълнят със сълзи.

                        Душата ми - изпразнена хралупа,
                        в главата ми - ужасен хаос,
                        сърцето ми забързано затрака:
                        как забравих, ти владееш хаоса.


                        
                        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олга Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...