27 июн. 2007 г., 21:57

хаос

1K 0 4
                  
                                 
                                          ХАОС
 
                        Събориха се всичките ми кули.
                        Въздушни, истински, реални.
                        Събра се купчина от скрупули
                        пред моите желания огромни.

                        До мене седна самотата,
                        затвори всичките врати,
                        като мъгла се спусна тишината,
                        очите ми се пълнят със сълзи.

                        Душата ми - изпразнена хралупа,
                        в главата ми - ужасен хаос,
                        сърцето ми забързано затрака:
                        как забравих, ти владееш хаоса.


                        
                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Олга Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....