Хаотично
В нощта се скитат сенките самотни,
далече там нададе вой ръждиво куче.
Зад ъгъла ме дебнат спомени греховни
и мисълта ми те като пиявици ще смучат.
Очите са отворени за виждане.
Премного думи чакат своето изказване.
Следи от бъдещето са написани
и търсят свойто разгадаване.
Сърцето къса своите съмнения.
Душата литва в рая окрилена.
Напролет птиците на юг отлитаха.
Порочно се разхождаха видения.
Заби камбаната на стенния часовник,
Ръждиво куче тенекиено скимтеше.
Луната върху облак се намести,
а слънцето до нея кротко спеше.
Изви се буря. В чашата с водата.
Капнаха капки върху моето съмнение.
Аз дълго гледам и се чудя.
От хаоса роди се вдъхновение.
© Христо Костов All rights reserved.
