Романтик (Христо Костов)
403 16193
12.01.2007 г., 11:49 ч.

Хаотично 

  Поезия
730 0 23

В нощта се скитат сенките самотни,

далече  там нададе вой  ръждиво куче.

Зад ъгъла ме дебнат спомени греховни

и мисълта ми те като пиявици ще смучат.

 

Очите са отворени за виждане.

Премного думи чакат своето изказване.

Следи от бъдещето са написани

и търсят свойто разгадаване.


Сърцето къса своите съмнения.

Душата литва в рая окрилена.

Напролет птиците на юг отлитаха.

Порочно се разхождаха видения.

 

Заби камбаната на стенния часовник,

Ръждиво куче тенекиено скимтеше.

Луната върху облак се намести,

а слънцето до нея кротко спеше.

 

Изви се буря. В чашата с водата.

Капнаха капки върху моето съмнение.

Аз дълго гледам и се чудя.

От хаоса роди се вдъхновение.

 

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??