Харесваш ми така - притихнал.
От хорските очи си се скрил,
на два метра под земята изгнил.
Също като приживе - прогнил.
Харесваш ми така - тих,
като мелодичен стих.
Устните до твоите прилепих
и от тях жадно пих.
Харесваш ми така - мил.
Влагата от земята попил.
Венецът от рози, изсъхнал,
да се руши е започнал.
Харесваш ми така!
По-жив от всякога!
Още си на душата белега!
Още си на сърцето сянка!
© Апокалиптикс А All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
