Гръб обърнах ти и тръгнах горда,

не се смилих над твоите сълзи.

Жестока бях и твърда,чак до изнемога,

а ти след мен крещеше "остани".

Като виновница закрачих в мрака

с гузна съвест и наведена глава.

А ти притихнал,отчаено заплака

и чудеше се,какво ли следва след това.

Аз знам,не исках да те наранявам,

но така не можех и да издържа,

вечно от миналото си да бягам

и от болката,която преживях,

минало,което ме обрече да обичам

недостоен за моята любов човек.

Не ме съди,не съм за теб момиче,

а болка,за която няма лек.