Hе се смилих над твоите сълзи
Гръб обърнах ти и тръгнах горда,
не се смилих над твоите сълзи.
Жестока бях и твърда,чак до изнемога,
а ти след мен крещеше "остани".
Като виновница закрачих в мрака
с гузна съвест и наведена глава.
А ти притихнал,отчаено заплака
и чудеше се,какво ли следва след това.
Аз знам,не исках да те наранявам,
но така не можех и да издържа,
вечно от миналото си да бягам
и от болката,която преживях,
минало,което ме обрече да обичам
недостоен за моята любов човек.
Не ме съди,не съм за теб момиче,
а болка,за която няма лек.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
от мен една голяма 6тица 