May 30, 2012, 4:46 PM

Хейтъри (Haretz)

  Poetry » Other
640 1 0

Прекрачвам прага на дома ти, сякаш че е моят дом.

Скачам право във ума ти, сякаш че е моят ум.

Пуснал си звука и дочуваш моя глас.

Слушалките са във ушите - точно както искам аз.

 

Вече провокирам те да вършиш глупави неща,

поне така си мислят твоите майка и баща.

Нали се сещаш: "Рапът е музика за хулигани,

та т'ва са само думички на фон на барабани".

 

Глупав господине, запушете си устата,

или аз ще го направя, тъпчейки я със листата.

Години писани рими, подпис отдолу с моето име.

Думите необходими пишем ние, без да спиме.

 

Слушал ли си рап - не, но вече срещу нас говориш,

имам цял свободен ден, искаш ли със мен да спориш?

Устата ми отделя слюнка и ще я изплюя,

достатъчно ли ти е, или трябва да те хуля?

 

Пр:

Всички разбирачи са се обединили

и ни нападат с гняв, който досега са крили,

и вярват, че могат да ни бутнат в пропастта,

но ние летим, защото рапът дава ни крила.

Не ще се продадем за пари - това е вяра,

няма на рапа да му направя изневяра.

Той не ми обърна гръб и аз не мисля да го правя.

Той е моят император, аз съм просто самураят.

 

Обществените врагове, а другите са богове,

само ние правим грешки, те играят - ний сме пешки.

Пешките обаче си отварят устата и даже

смеят се, а всеки, който иска, да ги смаже.

 

Чуваш ли ме ти, говоря ти, защото писна ми да слушам,

как щом чуя името ти, аз при майка си се гуша.

Мисля си, че прекалил си с кофеина,

рапът бил лош и к'во да слушам - шибаната Ина.

 

Ще се срина, ако пуснеш хаус парче вкъщи,

а щом се съвзема, ще бъда Споук всемогъщи,

и ще те намеря, където и да си се скрил,

и ще те нараня, дори и стероиди да си пил.

 

Публиката вярна е, дори и да е малка.

Който казал ти е, че е жалка, явно те будалка.

Верни фенове не се поддават на заплахи,

щом ги видят, всички твои хора стават плахи.

 

Пр:

 

Хейтъри отритнати, от стара баба пипнати,

вонят ми на чалгари и затова са ритнати.

Носят на бой и само затова са живи,

търсят си боя, а после другите им криви.

 

Ние летим и храчим хейтърите долу,

те плуват във слюнка, давейки се, правят шоу.

Пешката изскочи и шахматира царя,

ако ти си бог, значи бога ще нашаря.

 

Криеш се зад някой, но той се изпарява.

Звездата ти залязва, а моята изгрява...

Искаш да ме спреш, но няма да успееш.

Опитай да ме спреш и бяло знаме ще развееш.

 

Не ти харесвам ли? И ти не ми харесваш.

Защо ти трябва търпението ми да тестваш?

Аз мога да избухна и ще има жертви,

само защото един хлапак ме изнерви.

 

Пр:

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимира Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...